Маронитите са носят името на техния покровител, Свети Маруун (или Марон), отшелник монах, който умира около 410 в сирийската област, северно от съвременен Ливан. През VII век Маронитския патриарх, който днес живее в Ливан, наследява Патриаршеския Престол на Антиохия – първият Престол, който се установява от Свети Петър. Маронитите гордо твърдят, че винаги са били в общение с Църквата и Престола на Рим – по-късно Престолът, създаден от Свети Петър.
Ватикана постановява, че източните католически църкви, докато остават в общение с Рим, както и тези на Запада, имат пълното право и са задължени да се ръководят в съответствие със собствените си установени традиции. Ватиканът насърчава разнообразието от обичаи под Светия Престол, добавяйки към красотата на Църквата.
Литургическа музика и език
Музиката, използвана в маронитската литургическа традиция, обикновено се основава на древни сирийски мелодии и текстове, датиращи от първите векове на християнството. Това са преобладаващи мелодии и текстове, използвани в Престола на Антиохия.
Иисус и апостолите са говорили език, наречен арамейски. Когато арамейски говорящото население в Сирийския Ориент, включително Ливан и Светите земи става почти изцяло християнско, променят името на арамейския език на сирийски, защото “Араес” означава означава арамейски говорещи, езичници. Сирийският език е единствената непрекъсната връзка на християнството с арамейския език, който е езикът нашия Господ Исус Христос
Въпреки, че сега се използва само в някои части на Литургията (Меса), сирийският все още остава официалния литургичен език на Маронитската католическа църква по целия свят.
Маронитните християни, доскоро, говорят сирийски. През вековете, арабският език постепенно заменя сирийския език, като говорим и писмен език сред маронитите в Близкия изток в резултат на различните арабски завоевания в региона.
В литургията днес ,маронитите използват народен или общ език на своята държава на пребиваване, в допълнение към сирийския език.
